Писмо от чужбина- 2
Здравей, приятелю! Вече се чудех,
защо нямам от тебе писмо.
Често сутрин рано се будех
и си задавах въпроса " Защо?".
Дори и за миг не ми мина,
мисълта, че си толкова зле!
Познати ми писаха, бил си в болница.
А кой се грижи за твойто дете?
Как така, вече цяла година,
от какво ти е зле, все не откриват?
Търговските дружества, нашите болници,
трябва ли само пари да прибират?
Тази година бях запланувал
да си дойда в България месец поне.
Вече не помня колко години
не сме се виждали с мойто дете.
Ще се видим по скайпа. Тя ме разбира.
Взех си билет за изложба на Гог.
Ще го продам. Желаещи има.
Ще се оправиш. Моли се на Бог!
Тук имам заможни приятели.
Ще ги помоля. Ще помогнат и те.
Ти, приятелю, не се отчайвай.
Стегни се! Вземи се в ръце.
Защо тази България наша,
се отнесе като мащеха с нас?
Защо в страната всичко е каша?
Къде е великият Български квас?
Защо се превърнахме в мижитурки?
Защо се наложи да работим навън?
Защо търпим тез политически курви?
Защо вместо брадва станахме пън?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ник Желев Todos los derechos reservados
Но съм убеден, че все пак имаш мнение по въпроса и се надявам да ми го подшушнеш.
