Писмо от чужбина- 2
Здравей, приятелю! Вече се чудех,
защо нямам от тебе писмо.
Често сутрин рано се будех
и си задавах въпроса " Защо?".
Дори и за миг не ми мина,
мисълта, че си толкова зле!
Познати ми писаха, бил си в болница.
А кой се грижи за твойто дете?
Как така, вече цяла година,
от какво ти е зле, все не откриват?
Търговските дружества, нашите болници,
трябва ли само пари да прибират?
Тази година бях запланувал
да си дойда в България месец поне.
Вече не помня колко години
не сме се виждали с мойто дете.
Ще се видим по скайпа. Тя ме разбира.
Взех си билет за изложба на Гог.
Ще го продам. Желаещи има.
Ще се оправиш. Моли се на Бог!
Тук имам заможни приятели.
Ще ги помоля. Ще помогнат и те.
Ти, приятелю, не се отчайвай.
Стегни се! Вземи се в ръце.
Защо тази България наша,
се отнесе като мащеха с нас?
Защо в страната всичко е каша?
Къде е великият Български квас?
Защо се превърнахме в мижитурки?
Защо се наложи да работим навън?
Защо търпим тез политически курви?
Защо вместо брадва станахме пън?
© Ник Желев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Да, знаем къде си.
Аз се завърнах.
Поздравявам те за решението да не дадеш предложение!
Но съм убеден, че все пак имаш мнение по въпроса и се надявам да ми го подшушнеш. -
Точно аз не мога да давам предложения, Ник! За добро или не, и аз съм някъде другаде, но не и в тази държава....
-
Руми, имаш ли предложение?
-
Ник, на тези, дето цъфтят, не им завиждам, но държавата... вехне! Нея нама кой да полива и тори!
-
Колич, в мен песимизъм никога не е имало.
и това тук не е истинския ми бунт.
Руми има и цъфнали. Не им завиждам. Щом има кой да ги полива и тори... -
Колко много "защо", за една малка държава, в която всичко може да цъфти... Поздрав, Ник!
-
Споделям тревогата ти, бунта в душата и зададените въпроси!!
Ще ми се да се оправим, но така както се развиват нещата в мен се вселява песимизъм.Дано не позная! Харесах и оценявам творбата!
Поздравление от мен и хубав ден! -
Ами то още Петко Славейков си го е казал от ясно по-ясно, та и най-ясно:
"Не сме народ, не сме народ, а мърша, която нищо не иска да върши.
Казвам и с това ще свърша!"
А то и един покоен ексдепутат - Йосиф Петров, простичко отговори на една интервюираща го, на въпроса й - защо сме на този хал: "Народът е калпав!"
А ти, Ник добре поставяш темата и я дискутираш с поетични средства. Вмятам само, че брадва никога не сме били, защото от пънове брадва не става.
Поздрав! -
Само, ако се върнат отново чадата ни в Родината, поведени от някой нов войвода /вехтите само да вдъхновяват/...Ще светне в сърцата на
тъжните българи и гордост какво е ще разберем."О, тогаз, майко юнашка!!"Ник, поздравявам те за тази изключителна творба, която ни кара да размислим!Хубав ден ти желая! -
Нещо такова
-
...или с нови "метеори", Ник...
-
Рени... и нашето ако не е мазохизъм...
Ако не чужди, наши ни тъпчат. И нещо да сме направили?
Гордеем се с "вехти войводи". -
Може би имаш право, Ник, но би било много тъжно ако е така - мазохизмът е хронична зависимост, докато "една курва" в повечето случай все някога "си сяда на задника" е казал народът. Дано не си прав ти. Моето е цинизъм, но мисля, че е все пак искрица оптимизъм.
-
Не, Рени. Не сме.Мазохисти, може би...
Белла, ако още търпим... -
Споделям, Ник!
"Защо търпим тез политически курви?
Защо вместо брадва станахме пън?"
Дали пък и ние самите - не станахме "курви",
щом главите извръщаме в очакване някои да ни "оправи" отвън?!
Много ми хареса, Ник!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Да не дойде време, вместо "браво", тук дс четем "ашколсун"..,