26 июн. 2015 г., 09:30

Писмо от чужбина- 2

584 0 16

Здравей, приятелю! Вече се чудех,

защо нямам от тебе писмо.

Често сутрин рано се будех

и си задавах въпроса " Защо?".

 

Дори и за миг не ми мина,

мисълта, че си толкова зле!

Познати ми писаха, бил си в болница.

А кой се грижи за твойто дете?

 

Как така, вече цяла година,

от какво ти е зле, все не откриват?

Търговските дружества, нашите болници,

трябва ли само пари да прибират?

 

Тази година бях запланувал

да си дойда в България месец поне.

Вече не помня колко години

не сме се виждали с мойто дете.

 

Ще се видим по скайпа. Тя ме разбира.

Взех си билет за изложба на Гог.

Ще го продам. Желаещи има.

Ще се оправиш. Моли се на Бог!

 

Тук имам заможни приятели.

Ще ги помоля. Ще помогнат и те.

Ти, приятелю, не се отчайвай.

Стегни се! Вземи се в ръце.

 

Защо тази България наша,

се отнесе като мащеха с нас?

Защо в страната всичко е каша?

Къде е великият Български квас?

 

Защо се превърнахме в мижитурки?

Защо се наложи да работим навън?

Защо търпим тез политически курви?

Защо вместо брадва станахме пън?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ник Желев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И от многото истини, ме плаши още една.
    Да не дойде време, вместо "браво", тук дс четем "ашколсун"..,
  • Да, знаем къде си.
    Аз се завърнах.
    Поздравявам те за решението да не дадеш предложение!
    Но съм убеден, че все пак имаш мнение по въпроса и се надявам да ми го подшушнеш.
  • Точно аз не мога да давам предложения, Ник! За добро или не, и аз съм някъде другаде, но не и в тази държава....
  • Руми, имаш ли предложение?
  • Ник, на тези, дето цъфтят, не им завиждам, но държавата... вехне! Нея нама кой да полива и тори!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...