23 may 2006, 20:46

ПИТАШ...

  Poesía
994 0 1

Питаш, как е моето име

и какви по цвят са моите очи.

Измисляй каквито искаш имена

и каквито искаш цветове, дори и на дъга,

но аз, във мрака на нощта, ще пазя

себе си и моята душа.

Питаш ме, защо съм нежна с теб

и се чудиш дали идвам от далеч,

а аз стоя и се усмихвам тайно

и чакам да престъпиш плахо,

докосни ме и всичко за мене разбери,

с изключение цвета на моите очи.

Питаш ме, дали ще искам нещо от теб,

а аз отговорям ти със допир мек.

Не се познаваме, но нощта ни правокира

и аз във нейната сянка съм се скрила.

Създадена от милиони песъчини,

всяка по отделно дълго страдала,

се пръскам лесно, от полъх лек,

така че бъди нежен, а не късче лед.

Тръгвам си преди новите лъчи,

но ще се върна пак. И ще чакаш ти...

От мен, обещавам, няма да те заболи,

но още за любов не ме моли.

Не съм готова за обич открита,

достатъчно от горчивата болка съм пила!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пандора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • това също е много хубаво

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...