redballoon (Мила Томова)
5 3
5 abr 2006, 11:59

Питаш защо 

  Poesía
987 0 4

Питаш защо погледът ми е празен, блуждаещ,
Чудиш се кога за последен път съм се усмихнала.
Лицето ми е бледо като това на нуждаещ
И на болката вече съм свикнала.

Искаш да знаеш защо не говоря,
Зашо ръцете ми са студени, очите без блясък.
Защо сърцето си искам за теб да затворя
И приближиш ли се, дърпам се с крясък.

Млада съм, а рядко се смея.
Невидими белези покриват лицето без време.
Уморена съм от това, че изобщо живея
И на живота че нося тежкото бреме.

Радост не помня, беше отдавна,
Споменът заличен е от лъжи и проблеми.
Омръзна ми да ме спъват и да се смеят “Тя падна”
Стига толкова напразни надежди големи.

От живота не успях нищо да взема,
Смисъла му така и не найдох,
Но онова, което не можах да приема
Е не че нищо не взех, а че нищо не дадох.

И не ме питай вече защо съм такава
Или как мога по този начин да мисля и чувствам,
Как мога на никого нищо да не прощавам
И само срещу идващата смърт да не буйствам...



© Мила Томова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ей, миличко !!! Искам да знаеш че винаги ще има някой до теб на който да даваш и от който да взимаш, защото ние сме приятели и сме до теб!!! Страхотно е !!! Получаващ голямо и усмихнато 6
  • "Но онова, което не можах да приема
    Е не че нищо не взех, а че нищо не дадох."
    И на мен ми хареса много този стих!
    Благодаря ти че го сподели с нас! Браво!!

  • ехеее браво браво много добро и истинско
  • "От живота не успях нищо да взема,
    смисъла му така и не найдох,
    но онова, което не можах да приема
    е не,че нищо не взех, а че нищо не дадох."

    Браво!Много ми хареса
Propuestas
: ??:??