Питаш защо погледът ми е празен, блуждаещ,
Чудиш се кога за последен път съм се усмихнала.
Лицето ми е бледо като това на нуждаещ
И на болката вече съм свикнала.
Искаш да знаеш защо не говоря,
Зашо ръцете ми са студени, очите без блясък.
Защо сърцето си искам за теб да затворя
И приближиш ли се, дърпам се с крясък.
Млада съм, а рядко се смея.
Невидими белези покриват лицето без време.
Уморена съм от това, че изобщо живея
И на живота че нося тежкото бреме. ...