iam (Росица)
75 22
14 dic 2011, 15:27

Питие от Съдбата 

  Poesía » Otra
576 0 6

И тази глътка ще преглътна,

макар че много ми горчи,

навярно има за какво съдбата

таз чаша с горчилка да ми поднесе.

 

А как смърди

и гади ми се чак в душата,

но сякаш не желая този път

да питам аз - защо?

Защо поднесе я на мен?

 

Боли, когато лично си засегнат,

когато всяка клетка в теб крещи:

- Не искам аз горчилка в душата,

с болка се изпълват моите дни.

 

Ще стисна зъби

и чашата тъй нежелана ще изпия,

и с надежда ще очаквам сладостта,

която някой ден

ще поднесе на мен съдбата,

и тъй горчилката

ще махне с магическа ръка.

 

Замисляйки се, пълнила съм чаши

с горчилка и за други аз,

макар да е било неосъзнато,

с болка пълнила съм чуждата душа.

 

В съвършенството на егоизма

човек живее всеки ден

и само страдаща душата

разбира другите в света.

 

По пътя на живота има много чаши,

не можем винаги да изберем

тез, що напълнени са с щастие и радост,

понякога и ще горчи.

 

Но таз горчилка не ще убие нашите души,

те просто стават все по-силни,

и мъдростта, поуката от чашата изпита

с търпение разкрива се сега за нас.

 

Ще трябва да внимаваме с какво

ще пълним чашите във всеки днешен ден,

защото утре ще постави ги съдбата

за нас на пътя ни в бъдещия ден.

 

Май повече ще трябва да помислим,

преди да правим крачка в тоз живот,

да осъзнаем истина една-едничка няма,

защото всеки носи истината си по своя път.

 

И щом най-после проумеем,

че животът създаден е за всички,

а не единствено за нас,

че щастието, любовта и добротата

ще трябва да делим,

частици и на други да дадем,

тогава сигурна съм, чашите с горчилка

по пътя ни ще бъдат много малко

и подсладен ще бъде нашият живот…

 

© Росица Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??