Питие от Съдбата
И тази глътка ще преглътна,
макар че много ми горчи,
навярно има за какво съдбата
таз чаша с горчилка да ми поднесе.
А как смърди
и гади ми се чак в душата,
но сякаш не желая този път
да питам аз - защо?
Защо поднесе я на мен?
Боли, когато лично си засегнат,
когато всяка клетка в теб крещи:
- Не искам аз горчилка в душата,
с болка се изпълват моите дни.
Ще стисна зъби
и чашата тъй нежелана ще изпия,
и с надежда ще очаквам сладостта,
която някой ден
ще поднесе на мен съдбата,
и тъй горчилката
ще махне с магическа ръка.
Замисляйки се, пълнила съм чаши
с горчилка и за други аз,
макар да е било неосъзнато,
с болка пълнила съм чуждата душа.
В съвършенството на егоизма
човек живее всеки ден
и само страдаща душата
разбира другите в света.
По пътя на живота има много чаши,
не можем винаги да изберем
тез, що напълнени са с щастие и радост,
понякога и ще горчи.
Но таз горчилка не ще убие нашите души,
те просто стават все по-силни,
и мъдростта, поуката от чашата изпита
с търпение разкрива се сега за нас.
Ще трябва да внимаваме с какво
ще пълним чашите във всеки днешен ден,
защото утре ще постави ги съдбата
за нас на пътя ни в бъдещия ден.
Май повече ще трябва да помислим,
преди да правим крачка в тоз живот,
да осъзнаем истина една-едничка няма,
защото всеки носи истината си по своя път.
И щом най-после проумеем,
че животът създаден е за всички,
а не единствено за нас,
че щастието, любовта и добротата
ще трябва да делим,
частици и на други да дадем,
тогава сигурна съм, чашите с горчилка
по пътя ни ще бъдат много малко
и подсладен ще бъде нашият живот…
© Росица All rights reserved.
