7 jul 2019, 9:42

Питър Пан

  Poesía » Otra
427 0 0

 

Питър Пан

(Момчето, което не искаше да порасне, ли бях!?...)

 

Макар налудно да се пада,

(ти боже ли посочи с пръст?),

но на Бермуда минах Ада

и оцелях... Ей честен кръст!...

* * *

... По заник Бурята подхвана

да блъска със стихийна мощ,

с мъгла забули Океана

и цялата свистяща площ...

 

Нощта отмъкна хоризонта,

а перспективата пред нас --

остана с вярата самотна

във корабният ни компас...

 

... и във последната надежда,

че корабът ще издържи,

но и легендите изглежда

(макар красиви!) са лъжи,

 

защото бяхме по средата

на Дяволският хоровод

и на Стихията в играта

не виждахме полезен ход...

 

И се надявахме Съдбата

да ни спаси във този щорм,

но тя подхвърли ни шегата:

– да свършим корабния ром...

* * *

... А след това не помня вече

какво се случваше, освен,

че чувах нейде отдалече

как някой викаше към мен...

 

Забравил бях, че сме в Бермуда

с необяснимите неща --

и може тук Йисус, и Юда

да срещнеш с Дяволи в нощта...

 

Навярно щото с рома (видно!)

сме прекалили там – към мен

вървяха Дяволи предимно

и всеки с образ удвоен...

 

Във тази Дяволска кохорта

вървеше и Една жена,

тя хубавица бе безспорна --

в йерархията им с: Цена...

 

... И в махмурлука ми камбана

забѝ във Бурята за миг:

снишѝ се леко Океана,

но все тъй мощен и велик!...

 

... Жената в Дяволската свита

обзет от ужас разпознах –

в една вълшебно нощ попита

ме тя, далѝ не правим грях...

 

... А после пък изчезна някак

във утринта като звезда –

страстта ни беше вопъл кратък...

... А аз пораснах за беда...

.................................................

Че: Първата любов била е

в години после осъзнах

и търсих я от Край до края –

за да повторим Оня грях!...

 

... Макар пиян разбрах тогава –

за да опази Любовта:

–Душата беше си продала

на Дяволите тя в нощта...

 

Някога в Бермудския триъгълник.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...