Питър Пан
(Момчето, което не искаше да порасне, ли бях!?...)
Макар налудно да се пада,
(ти боже ли посочи с пръст?),
но на Бермуда минах Ада
и оцелях... Ей честен кръст!...
* * *
... По заник Бурята подхвана
да блъска със стихийна мощ,
с мъгла забули Океана
и цялата свистяща площ...
Нощта отмъкна хоризонта,
а перспективата пред нас --
остана с вярата самотна
във корабният ни компас...
... и във последната надежда,
че корабът ще издържи,
но и легендите изглежда
(макар красиви!) са лъжи,
защото бяхме по средата
на Дяволският хоровод
и на Стихията в играта
не виждахме полезен ход...
И се надявахме Съдбата
да ни спаси във този щорм,
но тя подхвърли ни шегата:
– да свършим корабния ром...
* * *
... А след това не помня вече
какво се случваше, освен,
че чувах нейде отдалече
как някой викаше към мен...
Забравил бях, че сме в Бермуда
с необяснимите неща --
и може тук Йисус, и Юда
да срещнеш с Дяволи в нощта...
Навярно щото с рома (видно!)
сме прекалили там – към мен
вървяха Дяволи предимно
и всеки с образ удвоен...
Във тази Дяволска кохорта
вървеше и Една жена,
тя хубавица бе безспорна --
в йерархията им с: Цена...
... И в махмурлука ми камбана
забѝ във Бурята за миг:
снишѝ се леко Океана,
но все тъй мощен и велик!...
... Жената в Дяволската свита
обзет от ужас разпознах –
в една вълшебно нощ попита
ме тя, далѝ не правим грях...
... А после пък изчезна някак
във утринта като звезда –
страстта ни беше вопъл кратък...
... А аз пораснах за беда...
.................................................
Че: Първата любов била е
в години после осъзнах
и търсих я от Край до края –
за да повторим Оня грях!...
... Макар пиян разбрах тогава –
за да опази Любовта:
–Душата беше си продала
на Дяволите тя в нощта...
Някога в Бермудския триъгълник.
© Коста Качев Todos los derechos reservados