17 mar 2022, 7:06

Пияница

  Poesía
459 0 0

Изникна ми отнякъде една сентенция

Да си сам е свобода.

Стоя на бара като в черно-бяла снимка, в безметежна самота.

Съвети от пияници не търси никой

А мъдростите свършиха у мен- не ми е ден.

Раздавах ги доскоро без пари и ето - вися на бара като в черно-бяла снимка - една димяща с цигарата в мрака безкрайно малка същност и  величина.

Погледнато реално света е нереално сложна система от много простички неща.

Света не е реален, без тоя бар и без мене да ме има отпивайки от бирата, с цигарата във ръка

С него сме на ти.

Така е трябвало да стане, или било е, или пък все ще е така.

Светът ме иска за да съществува той самият като в черно-бяла снимка, във вида в който е сега.

Пияница на бара. Стоя и пуша и крепя реалноста.

Без мене няма да го бъде.

Отпивам, паля си цигара.

Издухвам дим до бога

Като в жертвоприношение

И чакам края на света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...