Пиянски стих
Събра бохчата си надве-натри
и в полунощ покрусен се изнесе,
дори и не попита, ти къде си.
И март в небитието се затри.
Като крадец – измъкнал се в зори,
отнесе и сърцето ми дори.
А входната врата пак зейна, гладна,
дано и гордостта ми мъртва падне,
та лудият ми пулс да се смири.
След две-три чаши вино се напих,
сама със себе си, пред огледало,
а с присмех то ме гледаше и цяло,
изписа се, с един пиянски стих.
Луната кихаше : Апчих! Апчих!
О, Боже, към какво е алергична?
Разбира се, април пристигна. Лично.
А аз към март така се пристрастих!
И хукна полуделият април,
внезапен порив в себе си открил,
калта на март, с дъгата да нашари,
тъмниците превърнати в кошари,
за агънца – звезди в космичен стил
и вятърът ги гали, и е мил.
За мене махмурлук горчив остана,
на март лъжецът, подлата измяна
и късен сняг, следите му прикрил.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
