10.04.2021 г., 10:26 ч.  

Пиянски стих 

  Поезия » Друга
1175 3 8
Събра бохчата си надве-натри
и в полунощ покрусен се изнесе,
дори и не попита, ти къде си.
И март в небитието се затри.
Като крадец – измъкнал се в зори,
отнесе и сърцето ми дори.
А входната врата пак зейна, гладна,
дано и гордостта ми мъртва падне,
та лудият ми пулс да се смири.
След две-три чаши вино се напих,
сама със себе си, пред огледало,
а с присмех то ме гледаше и цяло, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??