1 jun 2006, 8:47

Пиянство 

  Poesía
715 0 2

Отново от житейската чаша отпивам
сладко-горчив уж натурален сок,
наричат го  коктейла  „Живот”,
сервиращ се с черна маслинка..


Вкусвам глътка, после две
и следва някакво опиянение,
а всъщност давя се в течността,
представляваща кръв на обречена...

И пия, пия до пълното забвение,
докрай поглъщам  горчилката….
 Смеейки се, виждам как кръвта тече
искайки да стигна на дъното вечността…

Събуждам се изведнъж, в неземен сън,
незнаеща къде съм, реалността ли е това?
И чувам смеха на  демоните в главата си,
усмихват се, игра ли е действително това?

Не знам, но ми остава нещо и само това –
пиянството, забравата и болката сега,
участвайки в панаира на своята суета
и край, изчезва маслинката в моята уста…

 

 

 

© Виктория Минева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И сладък и горчив, и топъл и студен, и приятен и неприятен, но всеки път различен е вкусът на този сок, а ти си го описала съвсем познаващо! Привет, Вики!
  • Сладко-горчив е живота на всички ни,Вики.Нека,обаче,се постараем да бъде по-сладък.Поздрав!6
Propuestas
: ??:??