Пиянство
Отново от житейската чаша отпивам
сладко-горчив уж натурален сок,
наричат го коктейла „Живот”,
сервиращ се с черна маслинка..
Вкусвам глътка, после две
и следва някакво опиянение,
а всъщност давя се в течността,
представляваща кръв на обречена...
И пия, пия до пълното забвение,
докрай поглъщам горчилката….
Смеейки се, виждам как кръвта тече
искайки да стигна на дъното вечността…
Събуждам се изведнъж, в неземен сън,
незнаеща къде съм, реалността ли е това?
И чувам смеха на демоните в главата си,
усмихват се, игра ли е действително това?
Не знам, но ми остава нещо и само това –
пиянството, забравата и болката сега,
участвайки в панаира на своята суета
и край, изчезва маслинката в моята уста…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Минева Все права защищены
