Пияна съм. Не ми остава друго.
Последната глътка от чашата изпивам на срички.
Обичал си ме, но нека го сложим в кавички.
Залитайки стигам в стаята, в която беше за последно.
Заплаквам и се чудя: "Дали е редно?" По-скоро е земно.
Нечовешки ме раздира тишината. Разкъсва и останалата ми добрина.
Излизам от стаята. Не искам вече в нея да спя!
Отивам в хладилника, мъката си да утеша.
Комар ме ощипва, но не боли.
За бога, защо само от един комар ме боли?
Хапеш и смучеш уж безразборно, а капе отвсякъде кръв.
Наздраве, пий до дъно кръвта ми, а аз ще пия за моята болка.