20 авг. 2010 г., 19:55

Пиянство

950 0 0

Пияна съм. Не ми остава друго.
Последната глътка от чашата изпивам на срички.
Обичал си ме, но нека го сложим в кавички.
Залитайки стигам в стаята, в която беше за последно.
Заплаквам и се чудя: "Дали е редно?" По-скоро е земно.
Нечовешки ме раздира тишината. Разкъсва и останалата ми добрина.
Излизам от стаята. Не искам вече в нея да спя!
Отивам в хладилника, мъката си да утеша.
Комар ме ощипва, но не боли.
За бога, защо само от един комар ме боли?
Хапеш и смучеш уж безразборно, а капе отвсякъде кръв.
Наздраве, пий до дъно кръвта ми, а аз ще пия за моята болка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...