4 mar 2008, 15:18

Плаче и мисли

  Poesía » Otra
1K 0 2

Виж си ти детето,

плаче от загуба проклето.

Плаче и мисли, мисли и плаче...

Когато смъртта те призова,

помисли ли за него, потънало в тъга?

Плаче и мисли, плаче...

Отиде си и от твойта плът и кръв отне

частица от неговото сърце!

Кой ти дава право да отнемаш радостта му?!?

Плаче и мисли, и само плаче...

Погуби се неволно,

но твойта рожба остана в живота болно!

Болно е то от скръб...

и няма кой да спре мъката в детското сърце!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гери П Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...