Виж си ти детето,
плаче от загуба проклето.
Плаче и мисли, мисли и плаче...
Когато смъртта те призова,
помисли ли за него, потънало в тъга?
Плаче и мисли, плаче...
Отиде си и от твойта плът и кръв отне
частица от неговото сърце!
Кой ти дава право да отнемаш радостта му?!?
Плаче и мисли, и само плаче...
Погуби се неволно,
но твойта рожба остана в живота болно! ...