26 abr 2019, 0:58

Плам

  Poesía
698 0 0

В стаята ми пак е толкоз душно,

сякаш все повече и повече успява да се свива.

Изпраща ме на друго място-чуждо,

и във моя собствен дом,дома си диря.

 

Скривам се под завивката си бяла,

напълно съвършено успявам тогава да се събера.

Но щом нощта настъпи - тогава и моят ад настава,

сънят не ще да ме спохожда, за душа ми неспокойна ни почивка, ни най-малка свобода.

 

Прощална песен вече е попила,

в белите клавиши и в запустелите стени.

С всички тонове съм изгорила,

онова което хвърля жар и мене ме гори.

 

От девет сутрини ме няма,

къде е детския ми плам?

В гърдите ми е хладно зее цяла яма,

защо човек и със другар чувства се отново някак сам.

 

Отварям си очите,

болеше все едно били са някога зашити.

Вие “човеци” и ти зъл свят-вие ни убихте,

в очите ни не блещука вече плам, а в пламъци болезнени ни скрихте.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Един неизявен творец Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...