27 abr 2008, 21:57

Пламтящият Ангел

  Poesía
1K 0 1

Пламтящият Ангел


„... Целуни ме

със своя драконов език,

окрили ме

с плаващо прозрачния си лик

на вълнисто чистите криле,

на новодишащите цветове.

 

 

А... недей си тръгва,

дори лъвски рев

с лъвско кървави сълзи

да залее потока ти копринен шев

със малки камъчета пукнатини.

 

 

И недей до мен стоя,

дори скала една

над рубинен ад от кръпки да ловува

и с железни, пърхащи петна

върху златисти нишки пак да плува.

 

 

И не приближавай

със хищни стъпки от уж подрънкващи маниста

на ламаринени листа от снежно лъскавата писта,

дето ти алмазно дивия парфюм

разля над своите поля

и закуцука свеж пак по своя друм,

далеч от размиващата се игра...”


 


 

 

 

Видях й румената пелерина

в слънчевата пещера да се закрива,

а тюркоазните й мигли на простора

лъхнаха ми смъртната опора

зад клони-нокти да я дебна

в свойта сянка нежно черна,

в свойта кривеща уста омраза

и щастието от непрестанната проказа,

дето кожата ми с тигров зъб разпра,

и тялото от куршуми яростно раздра.

 

 

О, дори сега застинал да умра,

аз ще продължа

да търся дирите ти неуморно

и да спя в леглото ти сатенено и знойно,

да докосвам твоя гръб изтръпнал

и в съня ти да дохождам непомръкнал,

да те целувам със своя драконов език

и пламтящо да ти пея своя вик...

За безумната мъгла в очите ти от речни миди

и бляскавите петънца от вида на мойте лири.

 

 

Но ти за мен оставаш ангел земен,

моята поличба и несекващ глас,

мойта тръпка за отказен пас,

моя мъничък, умрял прехлас

и макар да съм невидим в своя лик,

аз ще се преселя в твойта сянка

и за кратък, вечен миг,

ще те прегърна във своята небесна капка

от пера и облаци отвеяни,

от звездни приказки разделяни...

...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...