7 ene 2021, 1:27  

Планети и мечти 

  Poesía » De amor, Filosófica
263 0 0

Семето на любовта във мен пося

и вечен лъч от нови светове във мене вдъхна,

и любовта помежду ни беше тя една,

макар тъй бързо и неусетно - като мъхче пръхна

накара ме да търся в себе си света,

и цялата вселена да открия, че бе мъничка калинка

и се аз не сърдя, благодарен съм сега,

за цялата любов, тя бе вкусна като от детството къпинка,

и не зная аз сега кога, или въобще дали,

във тоз живот ще се слеят пак нашите души,

но ти си в мен и аз съм в теб, без да знаем дори,

и таз магия на планети и мечти, пред мене ти разкри.

 

© Симеон Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??