Планети и мечти
561
0
0
Семето на любовта във мен пося
и вечен лъч от нови светове във мене вдъхна,
и любовта помежду ни беше тя една,
макар тъй бързо и неусетно - като мъхче пръхна
накара ме да търся в себе си света,
и цялата вселена да открия, че бе мъничка калинка
и се аз не сърдя, благодарен съм сега,
за цялата любов, тя бе вкусна като от детството къпинка,
и не зная аз сега кога, или въобще дали,
във тоз живот ще се слеят пак нашите души,
но ти си в мен и аз съм в теб, без да знаем дори,
и таз магия на планети и мечти, пред мене ти разкри.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Драганов Всички права запазени
