8 mar 2019, 7:53

Плати си

  Poesía
399 0 0

ПЛАТИ СИ

 

В този ден мъглив, студен, дъждовен

в душата ти е враждебно, отесняло.

От нейде полъх те следи лъжовен,

или пък е цяла зимна, снежна хала.

 

Защо дворците светли ти оставяш,

приземяваш се в калта на смъртните,

от какво ли бягаш, искаш да забравиш,

как крилете до тук ще те дотътрят?

 

С подлостта ти беше лесно, но подлост

от твоята по-силна надолу те понесе,

крилете лъжовни откъсна със злост,

небето ти стана дъждовно и тесно.

 

Вече липсваше светлината на златото.

В мрака не можеш свободно да дишаш,

но как ли ще дишаш, потънал в блатото,

в мръсния живот унизен да се впишеш?

 

Аз бих ти подала ръка, но не вярвам,

че с мен ще делиш коричка черен хляб,

ще се завием с кърпена завивка двама,

ще палиш кюмбето пробито, цепиш дърва.

 

Аз го правя, но живота мен ме е влачил

във вълните на бурно, бучащо море,

в слабините ме е ритал, дори тъпчел,

но по-силна ставах, с кораво сърце.

 

Да съм ти скривалище, не искай от мен,

да те пазя от вълците по петите ти!

Всеки плаща за стореното някой ден.

Ти имаш много да плащаш. Плати си!

 

13 03 2016

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...