Платих си
Платих заслужено за синята луна,
превърнала нощта в магия,
платих със тухли от последната стена –
зад нея вече нищичко не крия.
Платих за пеперудената ласка
със камъчета от стената бяла,
изрони се последната ми маска,
едва остана ми душата цяла...
Платих за всяка подсладена хапка,
животе мой, от твоето блюдо,
изчерпах нетърпението си до капка
в очакване на някакъв Годо!
Платих за лятото сред глуха есен
и славей съм след тъжната разплата...
Опитвам се да пея тази песен
с набоден остър трън в душата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Рада Димова Todos los derechos reservados
