17.09.2014 г., 15:02 ч.

Платих си 

  Поезия
1127 1 17

                                 Платих заслужено за синята луна,

                                 превърнала нощта в магия,

                                 платих със тухли от последната стена –

                                 зад нея вече нищичко не крия.

 

                                 Платих за пеперудената ласка

                                 със камъчета от стената бяла,

                                 изрони се последната ми маска,

                                 едва остана ми душата цяла...

 

                                 Платих за всяка подсладена хапка,

                                 животе мой, от твоето блюдо,

                                 изчерпах нетърпението си до капка

                                 в очакване на някакъв Годо!

 

                                 Платих за лятото сред глуха есен

                                 и славей съм след тъжната разплата...

                                 Опитвам се да пея тази песен

                                 с набоден остър трън в душата.

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Някой ден ще кажа на Годо,че е сляп за истината...
  • Силно откровение, силен финал! Поздравления, Раде!
  • Мелодия, владяла още от време оно мнозинството люде,
    но колцина от тях са съумели да добавят и текст към нея!...
  • !!!!!!
  • Благодаря на всички, които са прочели и харесали!Отделеното време е ценно, така, че и аз оценявам жеста ви!
  • откровена изповед, поетичен изказ...браво !
  • През живота си всичко заплащаме,кога с болка ,кога със самота,но все се надяваме на някакъв изход,друга отворена врата, през която да минем и открием нов хоризонт!Прекрасно стихотворение,натъжи ме!
  • поздрави
  • Всички рано или късно плащаме! А "птиците умират сами"....(като в легендата)
    Поздрав, Раде!
  • Бекето-Уайлдовски привкус... А песента...,красотата, финесът, магията..., те и в последния лъх, и в последния дъх ще се чувстват.
  • Дълго ще пееш с този трън в душата, защото не можеш иначе!
    Би било хубаво повече хора да притежават достойнството и поетичния финес на твоя светоглед...
    Поздрав от мен!
  • Силна лирична изповед, подплатена с ярка образност и задъхващи прозрения.

    "Платих със тухли от последната стена –
    зад нея вече нищичко не крия.
    Платих за пеперудената ласка
    със камъчета от стената бяла...
    Платих за лятото сред глуха есен...
    И славей съм след тъжната разплата –
    опитвам се да пея тази песен
    с набоден остър трън в душата!"

    Феноменално поетично ОКО на текста, което трудно може да бъде забравено.

    Поздравление, Рада, за изящното и носталгично стихотворение!: Мисана
  • Знам, че си от тия дето плащат поискано и непоискано (въпрос на достойнство, нали?! . Мечки и от мен. Песента Ти е страхотна.
  • Това и правя, Божуро моме,гледам в скришното, ти там ли си!Джу,мечки ,Ив, Раде, благодаря!
  • Чух песента... И това ми е достатъчно.
    !
    мечки
  • Хубаво е!
  • Поздравления!
Предложения
: ??:??