Ако някой (жена все пак) се припознае като герой от стихчето, моля да не ми предоставя skype адрес, защото после пак ще трябва да пиша нещо такова...
:)
А за неверниците... вижте каква обява открих преди време във родното уеб пространство:
"Търся жена за платоническа връзка, мила и нежна, с която да преживея незабравими мигове, без никакъв секс!
Дали ще се намeри тук такава!?
Маркиз дьо Прас"
:)
Аз пък нищо не търсех, но...
Опитах се да те изтръгна от душата си,
мечтите чисти да завържа се опитвам!
Ще се опитам да заключа и сърцето си,
но ти си в него – смисъл има ли -
се питам?
Обикнах те... със плахото докосване,
сънувах те, целувах, а не знаех
дали и ти трептиш в това усещане,
или да тръгнеш май се колебаеш?
Да – ти беше силната, а аз поддадох,
не стигнаха ми думите... очите,
поисках да погледна във душата ти
и със нощта да слея с тебе дните!
И пак си права – аз предлагах Нищото,
букет от прецъфтели хризантеми,
дори не можех да си позволя, а жалкото
е, че ти… не произнесе мойто име!
Какво пък... аз ще си рисувам мелници
и ще си лягам с тебе, ще те милвам,
поне ще стопля мойте сиви делници,
опиянен, във твойта гръд ще стихвам!
А ти пък – ще ме къпеш във сълзите си,
ще ме проклинаш сигурно, че закъснях,
любов ли беше или... не - подхлъзнах се,
за теб живях и знаеш ли... след теб умрях!
Послушах те - да, аз ще съм... колегата,
кървиш... навличам бавно свойта ризница!
Ти вярваш ли, че само Скайпът беше сушата,
в дъжда посяла тази Обич-Блудница?
© Ангел Колев Todos los derechos reservados
Поздрави и от мен!