24 nov 2009, 10:40

Платонична Любов - Skype версия

6K 0 48

Ако някой (жена все пак) се припознае като герой от стихчето, моля да не ми предоставя skype адрес, защото после пак ще трябва да пиша нещо такова...

:)

 

А за неверниците... вижте каква обява открих преди време във родното уеб пространство:

"Търся жена за платоническа връзка, мила и нежна, с която да преживея незабравими мигове, без никакъв секс!
Дали ще се намeри тук такава!?

Маркиз дьо Прас"

:)


 

Аз пък нищо не търсех, но...

 

 

 

 

 

Опитах се да те изтръгна от душата си,

мечтите чисти да завържа се опитвам!

Ще се опитам да заключа и сърцето си,

но ти си в него –  смисъл има ли -

се питам?

 

Обикнах  те... със плахото докосване,

сънувах те, целувах, а не знаех

дали и ти трептиш в това усещане,

или да тръгнеш май се колебаеш?

 

Да – ти беше силната, а аз поддадох,

не стигнаха ми думите... очите,

поисках да погледна във душата ти

и със нощта да слея с тебе дните!

 

И пак си права – аз предлагах Нищото,

букет от прецъфтели хризантеми,

дори не можех да си позволя, а жалкото

е, че ти… не произнесе мойто име!

 

Какво пък... аз ще си рисувам мелници

и ще си лягам с тебе, ще те милвам,

поне ще стопля мойте сиви делници,

опиянен, във твойта гръд ще стихвам!

 

А ти пък – ще ме къпеш във сълзите си,

ще ме проклинаш сигурно, че закъснях,

любов ли беше или... не - подхлъзнах се,

за теб живях и знаеш ли... след теб умрях!

 

Послушах те - да, аз ще съм... колегата,

кървиш... навличам бавно свойта ризница!

Ти вярваш ли, че само Скайпът  беше сушата,

в дъжда посяла тази Обич-Блудница?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...