20 ene 2007, 7:26

ПЛЕНЕНА СЯНКА

  Poesía
737 0 5
ПЛЕНЕНА СЯНКА

Безлуние...
         Бушуващо море...
                        Скала надвиснала...
И ти!
Бос... останал си по риза.
В ранени длани -
                                   бисерни сълзи.
Редом с мъката седиш наблизо.

Защо ли...
                  сянката ми ти отвлече,
в скалистия бряг я вгради?!
Търсейки вечност...
                           любовта ни обрече
и в глътка безвремие удави.

Потъва полумрака...
                                              Лутам се...
Към светлината безпътна
                                      на стария фар.
С пулса на вълна прибойна
в обятията съм на задъхан вятър.
И онзи пагубен зов
                               на сирена омайна:
"На дъното скрита...
                         Докосни я...
                                           Моята тайна -
в блясъка на мида черна...
                                                     Плаче!..."

Самотен бряг...
Пленена сянка на скално момиче.
Лунен мъж...
               спомени без минало реди...
Ти - това съм Аз,
                                    и Аз... си Ти...
Тихо!...        Тихо!...           Замълчи...

Камък в гърдите ми тупти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Адриана Зарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....