20 янв. 2007 г., 07:26

ПЛЕНЕНА СЯНКА

Поэзия

735 0 5

ПЛЕНЕНА СЯНКА

Безлуние...
         Бушуващо море...
                        Скала надвиснала...
И ти!
Бос... останал си по риза.
В ранени длани -
                                   бисерни сълзи.
Редом с мъката седиш наблизо.

Защо ли...
                  сянката ми ти отвлече,
в скалистия бряг я вгради?!
Търсейки вечност...
                           любовта ни обрече
и в глътка безвремие удави.

Потъва полумрака...
                                              Лутам се...
Към светлината безпътна
                                      на стария фар.
С пулса на вълна прибойна
в обятията съм на задъхан вятър.
И онзи пагубен зов
                               на сирена омайна:
"На дъното скрита...
                         Докосни я...
                                           Моята тайна -
в блясъка на мида черна...
                                                     Плаче!..."

Самотен бряг...
Пленена сянка на скално момиче.
Лунен мъж...
               спомени без минало реди...
Ти - това съм Аз,
                                    и Аз... си Ти...
Тихо!...        Тихо!...           Замълчи...

Камък в гърдите ми тупти...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Kotentseto

Образите ти пленяват, Ев. Поздрави

2007-06-05T13:51:24+03:00
Евелин (Адриана Зарева)

Прегръдка от скалното момиче...

2007-02-06T17:44:51+02:00
kity (Людмила Нилсън)

И на мен ми хареса!!!
Поздрави

2007-01-20T12:57:40+02:00
Романтик (Христо Костов)

Евелин, поздрави!!!
Много ми хареса стиха ти!!!

2007-01-20T12:56:37+02:00
изречена (Мая Попова)

скално момиче

2007-01-20T09:14:18+02:00