Евелин (Адриана Зарева)
63 317
20 янв. 2007 г., 07:26

ПЛЕНЕНА СЯНКА 

  Поэзия
571 0 5
ПЛЕНЕНА СЯНКА

Безлуние...
         Бушуващо море...
                        Скала надвиснала...
И ти!
Бос... останал си по риза.
В ранени длани -
                                   бисерни сълзи.
Редом с мъката седиш наблизо.

Защо ли...
                  сянката ми ти отвлече,
в скалистия бряг я вгради?!
Търсейки вечност...
                           любовта ни обрече
и в глътка безвремие удави.

Потъва полумрака...
                                              Лутам се...
Към светлината безпътна
                                      на стария фар.
С пулса на вълна прибойна
в обятията съм на задъхан вятър.
И онзи пагубен зов
                               на сирена омайна:
"На дъното скрита...
                         Докосни я...
                                           Моята тайна -
в блясъка на мида черна...
                                                     Плаче!..."

Самотен бряг...
Пленена сянка на скално момиче.
Лунен мъж...
               спомени без минало реди...
Ти - това съм Аз,
                                    и Аз... си Ти...
Тихо!...        Тихо!...           Замълчи...

Камък в гърдите ми тупти...

© Адриана Зарева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??