svet@ll (Светльо)
16 12
28 mar 2007, 0:05

ПЛЕННИК 

  Poesía
658 0 6
ПЛЕННИК

Макар, че не обичам злато,
нито пък златните неща,
едно момиче златно ме плени
и грабна моята душа.

Сега не съм си господар
и нямам свойта свобода,
ала не ще разкъсам тез окови –
искам роб да съм сега!

Искам нейните ръце да ме обгърнат,
да усетя силна топлина,
нейните очи с любов да ме погледнат,
а после... после може да умра.

© Светльо Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се, че тук намерих толкова талантливи приятели! Благодаря, за отзивите - закачки... усмихнахте ме...
  • Ама как ще умираш след това?
    Ти трябва да се насладиш на любовта!!!
    Поздрави!
  • Аз съшо искам да ме приковат-с любов,целувки,топла плът ........ чудесно!
  • Браво,много ми хареса!!!
  • може ли и аз да каже нещо
    тук е станало гурещо
    ти оковите не ги жали
    блъскай с тях, разбии врати
    ако оковите се скъсат
    значи нещо имало е там
    но ако издържат...!!!
    дай адреса на ковача
    ...
    ако може и за мен едни
  • И аз робиня ставам отсега,
    при тези смайващи слова.
    Твоите окови са познати
    грабваш ми завинаги душата

    Поздрав!Хареса ми!
Propuestas
: ??:??