svet@ll (Светльо) svet@ll (Светльо)
16
Mar 28, 2007, 12:05 AM

ПЛЕННИК

  Poetry
783 0 6
ПЛЕННИК

Макар, че не обичам злато,
нито пък златните неща,
едно момиче златно ме плени
и грабна моята душа.

Сега не съм си господар
и нямам свойта свобода,
ала не ще разкъсам тез окови –
искам роб да съм сега!

Искам нейните ръце да ме обгърнат,
да усетя силна топлина,
нейните очи с любов да ме погледнат,
а после... после може да умра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светльо All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • svet@ll (Светльо)
    svet@ll (Светльо)
    Радвам се, че тук намерих толкова талантливи приятели! Благодаря, за отзивите - закачки... усмихнахте ме...
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Ама как ще умираш след това?
    Ти трябва да се насладиш на любовта!!!
    Поздрави!
  • Нелли (НН Тодорова)
    Нелли (НН Тодорова)
    Аз съшо искам да ме приковат-с любов,целувки,топла плът ........ чудесно!
  • svetlanal (Светлана Лажова)
    svetlanal (Светлана Лажова)
    Браво,много ми хареса!!!
  • AdvIKAR (Иван Радев)
    AdvIKAR (Иван Радев)
    може ли и аз да каже нещо
    тук е станало гурещо
    ти оковите не ги жали
    блъскай с тях, разбии врати
    ако оковите се скъсат
    значи нещо имало е там
    но ако издържат...!!!
    дай адреса на ковача
    ...
    ако може и за мен едни

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0