Падат листата мъртви,

сърцето ми затрупва го

плътна пелина от сняг ,

крадa от лунните лъчи,

за да виждам тебе в тях.

Без пощада ме обгръщат

пламъците на пожара

и превръщат ме във дим.

Защо го стори? Кажи защо?

Защо накара ме за теб да мисля?

Защо караш ме да чакам?

Но кажи какво да чакам?

Не можеш ти да дойдеш,

защото окован си пленник -

дори да дойдеш за момент

отново ще се върнеш в твойта клетка.

Не искам ти да идваш

и все пак искам да си тук.

Затова аз бягам...Бягам тъй далече,

а мисълта за тебе пак ме връща тук.

Не мога кръга омагьосан

да напусна, да избягам.

Все за тебе ще мисля аз

и проклинам те,

че накара ме да те сънувам!