18 sept 2014, 17:24

Пликът от писмото ми

1.1K 0 5

Пликът от писмото ми

 

Писмо ти написах - разплакана,

във него ти казах това,

което премислях - объркана,

написах ти мойта тъга.

За любовта си написах ти - лудата,

която размъти ума.

За всички копнежи

и болки

и истини

използвайки нежни слова.

Писмо ти написах,

чети го внимателно,

вниквай във точките,

в буквите

и във листа.

Чети! Там написах ти,

нашата обща ранена съдба.

И краят написах,

до костите тъжен е,

до клетките

и до кръвта.

Но само едно ще те моля,

послушай ме.

Пликът не изхвърляй сега.

Пликът от писмото не мачкай го.

Във дясното ъгълче оставих

мил спомен от мен.

Там сложих ти една...

малка

красива

тъгуваща

капчица жива сълза!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Незнайна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мисля че не съм чел по-тъжно стихотворение в сайта, случайно попаднах и много харесах.
  • "И краят написах,
    до костите тъжен е,
    до клетките
    и до кръвта..."
    Почувствах го!
  • Много, много хубаво...Удоволствие беше за мен. Поздрави
  • Поздравявам те,за прекрасно предадените чувства,бошуващи в душата ти,за една ненамерена,неизживяна,но чакаща своята обител- любов!
  • Едно хубаво интимно стихотворение за несподелената любов, която
    жадуваш да задържиш:
    Пликът от писмото не мачкай го.
    Във дясното ъгълче оставих
    мил спомен от мен.
    Там сложих една
    малка
    красива
    тъгуваща
    капчица жива сълза!!!"
    Поздрав!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...