18.09.2014 г., 17:24

Пликът от писмото ми

1.1K 0 5

Пликът от писмото ми

 

Писмо ти написах - разплакана,

във него ти казах това,

което премислях - объркана,

написах ти мойта тъга.

За любовта си написах ти - лудата,

която размъти ума.

За всички копнежи

и болки

и истини

използвайки нежни слова.

Писмо ти написах,

чети го внимателно,

вниквай във точките,

в буквите

и във листа.

Чети! Там написах ти,

нашата обща ранена съдба.

И краят написах,

до костите тъжен е,

до клетките

и до кръвта.

Но само едно ще те моля,

послушай ме.

Пликът не изхвърляй сега.

Пликът от писмото не мачкай го.

Във дясното ъгълче оставих

мил спомен от мен.

Там сложих ти една...

малка

красива

тъгуваща

капчица жива сълза!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Незнайна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мисля че не съм чел по-тъжно стихотворение в сайта, случайно попаднах и много харесах.
  • "И краят написах,
    до костите тъжен е,
    до клетките
    и до кръвта..."
    Почувствах го!
  • Много, много хубаво...Удоволствие беше за мен. Поздрави
  • Поздравявам те,за прекрасно предадените чувства,бошуващи в душата ти,за една ненамерена,неизживяна,но чакаща своята обител- любов!
  • Едно хубаво интимно стихотворение за несподелената любов, която
    жадуваш да задържиш:
    Пликът от писмото не мачкай го.
    Във дясното ъгълче оставих
    мил спомен от мен.
    Там сложих една
    малка
    красива
    тъгуваща
    капчица жива сълза!!!"
    Поздрав!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...