25 mar 2005, 22:14

Плитка разплитам... 

  Poesía
1356 0 10
Плитка се сплита,черни мисли втъкава,
дума във дума зла орисия вещае.
Черна магия на сърце ми е легнала-
мир и добра дума у дома да няма.
Тъмен ми облак над душа се извива,
слънце и цвете от взори скрива.
Люлка ме е ситно,ситно залюляла,
пред очи ми тъмни все се мъглее.
Сокол лети,с крила небо разтваря,
черна магия зад слънце затваря
и мене  лице пролет да види,
младост в душа тъжна да върне.
Плитка разплитам на лунна поляна,
босо пристъпвам в трева некосена.
Самодивско хоро магия разваля,
дума във дума зла орисия отваря.

© Надя Вълканова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??