Плитка разплитам...
Плитка се сплита,черни мисли втъкава,
дума във дума зла орисия вещае.
Черна магия на сърце ми е легнала-
мир и добра дума у дома да няма.
Тъмен ми облак над душа се извива,
слънце и цвете от взори скрива.
Люлка ме е ситно,ситно залюляла,
пред очи ми тъмни все се мъглее.
Сокол лети,с крила небо разтваря,
черна магия зад слънце затваря
и мене лице пролет да види,
младост в душа тъжна да върне.
Плитка разплитам на лунна поляна,
босо пристъпвам в трева некосена.
Самодивско хоро магия разваля,
дума във дума зла орисия отваря.
дума във дума зла орисия вещае.
Черна магия на сърце ми е легнала-
мир и добра дума у дома да няма.
Тъмен ми облак над душа се извива,
слънце и цвете от взори скрива.
Люлка ме е ситно,ситно залюляла,
пред очи ми тъмни все се мъглее.
Сокол лети,с крила небо разтваря,
черна магия зад слънце затваря
и мене лице пролет да види,
младост в душа тъжна да върне.
Плитка разплитам на лунна поляна,
босо пристъпвам в трева некосена.
Самодивско хоро магия разваля,
дума във дума зла орисия отваря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Вълканова Всички права запазени
