16 jun 2006, 2:42

Плюшено мече

  Poesía
4.1K 0 15

Плюшено мече

 

 

Малко плюшено мече,

с мекички ушички.

Има ли си то сърце

с чувства, като всички?

 

С тъмни, като твоите, очи,

вижда ли,че го обичат?

Вярва ли във своите мечти?

Като теб ли ги отрича?

 

С лапичките иска ли

да прегръща и да гали?

Като теб подтиска ли

поривите толкова назряли?

 

Има ли си мъничка душичка,

във която да побира любовта?

Или с малките крачета тича

да надбяга своята съдба?

 

 

На едно плюшено мече

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Банска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ей,Чар!
    Изумява ме прозорливостта ти!
    Благодаря ти!
  • Но кукловода в сянката зад кулоарите, звучи самотно, даже тъжно, сякаш търси в живота своето живо "мече", а ако е плюшено още по - добре! Гледам скрития песимизъм тук и си мисля, Катя, колко порив иначе има в другото ти творчество, не мога да те позная, не вярвям да си самотна, но много скрито тук така звучиш, дано се лъжа! Прекрасно произведение! 6
  • Много хубаво! Стихотворение за плюшено мече.
  • Не,Елче.Точно за това става въпрос!
  • Не става ли въпрос за едно друго плюшено животинче? С черупчица... Много симпатично стихче!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...