16.06.2006 г., 2:42

Плюшено мече

4.1K 0 15

Плюшено мече

 

 

Малко плюшено мече,

с мекички ушички.

Има ли си то сърце

с чувства, като всички?

 

С тъмни, като твоите, очи,

вижда ли,че го обичат?

Вярва ли във своите мечти?

Като теб ли ги отрича?

 

С лапичките иска ли

да прегръща и да гали?

Като теб подтиска ли

поривите толкова назряли?

 

Има ли си мъничка душичка,

във която да побира любовта?

Или с малките крачета тича

да надбяга своята съдба?

 

 

На едно плюшено мече

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Банска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ей,Чар!
    Изумява ме прозорливостта ти!
    Благодаря ти!
  • Но кукловода в сянката зад кулоарите, звучи самотно, даже тъжно, сякаш търси в живота своето живо "мече", а ако е плюшено още по - добре! Гледам скрития песимизъм тук и си мисля, Катя, колко порив иначе има в другото ти творчество, не мога да те позная, не вярвям да си самотна, но много скрито тук така звучиш, дано се лъжа! Прекрасно произведение! 6
  • Много хубаво! Стихотворение за плюшено мече.
  • Не,Елче.Точно за това става въпрос!
  • Не става ли въпрос за едно друго плюшено животинче? С черупчица... Много симпатично стихче!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...