22 mar 2014, 20:36

По дяволите

  Poesía
645 0 2

По дяволите цялото ми искане

и цялото ми можене - по дяволите пак!

Съдбата пети ъгъл ми измисли

в разчупената стая на деня.

И идва ден и си отива, както е дошъл,

и нищо ново под небето,

и пак в пети ъгъл в смрачената си стая,

а колко пъти вратата си отварях,

а колко пъти затваряха се другите врати

и нищичко така не се и промени.

И слушам смях отвън, в тъмната си стая слушам,

а цял живот засявах, а нищо не ожънах -

суша, гръм, градушк а- над мене бяха.

Стоя си с моето безхлебие в душата,

а господ никога не чу копнежа,

глада на моята душа не чу.

По дяволите цялото ми искане

и пак е време да садя.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Тинчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Болезнено откровение,Мая!Разбирам душата ти!Поздрав!
  • Ех, Мая! Как ми допадна твоята изповед - с горчивината, жизнеността и надеждата, с топлата лиричност и тихата упоритост!
    И - пак е време да садиш, пък ако ще и в петия ъгъл!
    Поздрав!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...