22 mar 2014, 20:36

По дяволите 

  Poesía
435 0 2

По дяволите цялото ми искане

и цялото ми можене - по дяволите пак!

Съдбата пети ъгъл ми измисли

в разчупената стая на деня.

И идва ден и си отива, както е дошъл,

и нищо ново под небето,

и пак в пети ъгъл в смрачената си стая,

а колко пъти вратата си отварях,

а колко пъти затваряха се другите врати

и нищичко така не се и промени.

И слушам смях отвън, в тъмната си стая слушам,

а цял живот засявах, а нищо не ожънах -

суша, гръм, градушк а- над мене бяха.

Стоя си с моето безхлебие в душата,

а господ никога не чу копнежа,

глада на моята душа не чу.

По дяволите цялото ми искане

и пак е време да садя.

 

© Мая Тинчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Болезнено откровение,Мая!Разбирам душата ти!Поздрав!
  • Ех, Мая! Как ми допадна твоята изповед - с горчивината, жизнеността и надеждата, с топлата лиричност и тихата упоритост!
    И - пак е време да садиш, пък ако ще и в петия ъгъл!
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??