По дяволите
По дяволите цялото ми искане
и цялото ми можене - по дяволите пак!
Съдбата пети ъгъл ми измисли
в разчупената стая на деня.
И идва ден и си отива, както е дошъл,
и нищо ново под небето,
и пак в пети ъгъл в смрачената си стая,
а колко пъти вратата си отварях,
а колко пъти затваряха се другите врати
и нищичко така не се и промени.
И слушам смях отвън, в тъмната си стая слушам,
а цял живот засявах, а нищо не ожънах -
суша, гръм, градушк а- над мене бяха.
Стоя си с моето безхлебие в душата,
а господ никога не чу копнежа,
глада на моята душа не чу.
По дяволите цялото ми искане
и пак е време да садя.
© Мая Тинчева All rights reserved.
