25 jul 2008, 14:55

По дяволските сватби 

  Poesía
1031 0 17

Страхливо ме поглежда през стъклото

на моята прастара дограма.

Една частица вятър.

И в окото

на слънцето с надничаща глава...

видях се отразена.

Като спомен.

От мълнии по дяволските сватби.

Сезоните когато се подгонват.

И облаци коланите разхлабват.

И рукват светли пръски по асфалта.

А вятърът мирише на трева...

Частицата от глупавия вятър.

Която се промъкна у дома.

И дланите ми гонят по стъклото...

На капките браздящите следи.

По дяволските сватби си е мокро.

И слънцето през мокрото блести.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??