По дяволските сватби
Страхливо ме поглежда през стъклото
на моята прастара дограма.
Една частица вятър.
И в окото
на слънцето с надничаща глава...
видях се отразена.
Като спомен.
От мълнии по дяволските сватби.
Сезоните когато се подгонват.
И облаци коланите разхлабват.
И рукват светли пръски по асфалта.
А вятърът мирише на трева...
Частицата от глупавия вятър.
Която се промъкна у дома.
И дланите ми гонят по стъклото...
На капките браздящите следи.
По дяволските сватби си е мокро.
И слънцето през мокрото блести.
© Катя All rights reserved.
