По икиндия
На А.
В темна доба и във ранен час
Не идвай либе, морна и унила.
Полеж’ си и спомни си нас
И как душата моя твойта бе открила.
В темна доба и във ранен час,
Във топлата постеля скрита,
Недей се кахъри и не плачи в захлас,
А припомни си всяка чаша радост с мен изпита.
В темна доба и във ранен час
Не искам нивга да ме жалиш,
Че в темното целувал съм те аз,
А ти не спираше ръката ми да галиш.
По икиндия, либе ти стани
Постеля топла с нов чеиз си застели,
А после тихичко на гроба ми дойди
И малко бяло цвете до сърце ми остави.
© Владимир Велев Todos los derechos reservados