31 mar 2018, 19:56

По „Милост искам, а не милостиня“

  Poesía » Otra
542 0 0

По „Милост искам, а не милостиня“ от Андромаха (Белла)  

 

"Защото милост искам, а не жертва"

Осия 6:6

 

Неблагодарна съм. Така е.
Но, Господи,
душата ми не е паница до просяшка тояга,
душата ми... душата ми е птица
небесната ти длан ù се полага.
Затуй земята ми е тясна,
a хоризонтите - затвори.
Aз искам в светлината ясна
натрупаният мрак да се разтвори
и птиците да полетят на воля...
където
за нищо няма да Те моля.

 

Дишаме в избрана от другиго килия,

битието си приемайки за идеално

и търсим отговорите в книги

под люляк бял в места сакрални.

 

Мечтаем за живот сред лилии

във води спокойни и далеч от бури.

Животът пасторален е утеха,

ако за прехраната се грижат други. 

 

Търсим във всичко за себе си сметка

и не знаем за добро ли е или за зло.

Протегнати ръце приемаме за рулетка ...

към нас която гледа през револверното око...  

 

Харесва ни да сме с двойна душа,

но забравяме истината проста –

в живота всичко има своя цена

и любовта дори не ще дойде на гости...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...