9 jun 2013, 20:10

По мъжки

1.5K 0 8

Не, аз няма и днес да рисувам 
без цветове върху бели платна,
като влюбен мак как ме целуваш
и като вятър как милвам те аз.

Да, каквото аз трябваше, сторих 
и доверих ти се първа в нощта.
Мъжки толкова пъти говорих, 
по мъжки толкова пъти се спрях,

че забравих сърцето с ума ти 
какво е да чезне в нежна мъгла... 
Мъж бях толкова, толкова пъти, 
нека веднъж поне бъда жена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камелия Виденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...