16 abr 2013, 8:21

По навик

  Poesía » Otra
826 1 4

По навик

 

Анализът

(любимата играчка на ума)

разделя чувствата

на черни и на бели;

клавишите-

на къси и на дълги,

а струните-

на тънки и дебели.

По навик

прави същото

и с Любовта:

голяма,

малка,

мимолетна,

първа, …

и последна.

В хипнозата

на хлопнатата

в бързината на животите врата,

оставиш ли му се-

ще страдаш,

меко казано- инертно.

Анализът-

това сме Аз и Ти-

с претенциите си,

че всичко притежаваме.

Изгубим ли го-съжаляваме.

Прецеждам утрото

през

сънените мигли на мига.

Дъждът потропва

по мътилката на словореда.

Синтезът,

криейки в брадата на Съдбата

Любовта

усмихва се, защото вярва,

че небето винаги ни гледа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....