По навик
По навик
Анализът
(любимата играчка на ума)
разделя чувствата
на черни и на бели;
клавишите-
на къси и на дълги,
а струните-
на тънки и дебели.
По навик
прави същото
и с Любовта:
голяма,
малка,
мимолетна,
първа, …
и последна.
В хипнозата
на хлопнатата
в бързината на животите врата,
оставиш ли му се-
ще страдаш,
меко казано- инертно.
Анализът-
това сме Аз и Ти-
с претенциите си,
че всичко притежаваме.
Изгубим ли го-съжаляваме.
…
Прецеждам утрото
през
сънените мигли на мига.
Дъждът потропва
по мътилката на словореда.
Синтезът,
криейки в брадата на Съдбата
Любовта
усмихва се, защото вярва,
че небето винаги ни гледа.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Благодаря!
