…По-огромна от вселената…(2)

...

И как очакват да не е така, след като чувстваме едно и също, след като ти си всичко за мене:

Ти си моята буря и спокойствие, ти си моят рай и ад, ти си моят аромат и моят цяр, всичко си-

Ти си моята неизличима болест и моето неизменно лечение, ти си болката и радостта,

ти си това, което ме обгръща изцяло, одеялото което прегръща самотата ми, всичко си-

Ти си и усмивката, която целува присъствието ми, моя приятел и любовник-единствеността...

Ти си въздухът над и под моето небе, ти си огънят на земята над и под мен, ти си водата,

ти си си живота, ти си стихията, ти си енергията и съществуването, смисъла и вдъхновението...!

И всички могат да ни сочат колкото си искат, защото дори и да ни осъдят опитно и грубо

няма да има никакво значение за една любов по-огромна и безкрайна от вселената...

И не усещат, че макар ние да сме обречените, те сочат най-вече себе си и сами се съдят...

А ние летим на високо, много на високо, по-високо от вятъра, сред необятността и вечността...

Любов моя, живот на животите ми, погледни ме в очите и нека пак да ни обсъдят,

защото ние не говорим само с думите като тях, но и със делата на сърцето ни...!

Тогава покажи им, че любовта ни е по голяма от вселената и от безкрайността,

че сърцето ни по-огромно от всичко живее ненаситно с искреността на тези чувства,

че със цялата любов съществуваща в съществото ни, истината не може да се побере...

и затова постоянно влива се в нас и ние пием от този извор неспирно всяко мигновение...!

Покажи им, че любовта ни е по голяма от вселената и от безкрайността,

че отнесени сме от вихъра, запленени в бурята от страст безлимитна и ураганна,

че със цялата любов съществуваща в съществото ни, живеем само за да се обичаме

и затова не отричаме обречеността ни, както не бихме могли и живота да отречеме...!

Любов моя, живот на животите ми, дори да не те погледна те предчувствам, винаги!...

Винаги те отгатвам, винаги те познавам, защото си личи, в другият невидими прозираме!...

И не можем да се откажем, между ласките и крилата създаваме дома си...!

И как очакват да не е така, след като чувстваме едно и също, след като ти си всичко за мене:

Ти си пилотът на моето летене, платноходката на моето плуваме, стъпките на моето ходене...!

Ти си следата на моето живеене, затова отведи ме надалече и там болките да си лекуваме...!

Там, на края на света, където сънищата винаги се вечни, защото са реалността истинска!...

Там, на края на света, където желанието ни изгаря, където любовта преражда ни душата...!

Покажи им, че любовта ни е безкрайно безусловна и безгранично растяща...:

че когато се обичаме всичко замлъква в тишината, за да чуе виковете на щастието ни,

че отнесени сме от вихъра, запленени в бурята от страст безлимитна и ураганна,

че със цялата любов съществуваща в съществото ни, живеем само за да се обичаме...!!!