По пътечката към твоя дом

По пътечката на твоя дом

По пътечката
на твоя дом, 
Под сведения клон,
едно щурче запя.
Даже... някак...
песента заплака
със струните

На тъжната душа.
Даже...някак...
Вятъра притихна
и се сгуши...
до една сълза.
Даже... някак...
земята утихна,
събу ботуши
и замря...
По пътечката
на твоя дом,
под сведения клон,
едно щурче
завинаги заспа,
пеейки за любовта.
Даже... някак...
И дъжда заваля
и заплака...
От щурчето
не остана следа.
По пътечката 

на твоя дом,
под сведения клон,
роди се детелина
с четири листа.
Даже... някак...
в ден,
съвсем обикновен,
с протегната 
ръка,
ще чака
да забележиш
нейната
душа!...

Посветено...