По пътя... 2
По пътя... 2
Убивам своя страх от висини.
И никога не съм била до Бога -
катерила съм само стръмнини
житейски... и във радост и в неволя.
Какво е да катериш върхове?...
Да стискаш с умаляла длан въжето,
да крачиш с уморени колене
нагоре... да се целиш в боговете...
Лъчите жарят, слънцето слепù
и вятърът насрещно те поднася
дъждът почти предателски вали,
мъглата в неизвестност те отнася...
Забиваш мисли, порив, клин след клин
и мускулите жилаво отичат,
а волята е твоят нов трамплин:
през погледа и времето наднича...
В живота често губим своя път.
Заблудата изкачва долините,
а падаме стремглаво, сякаш смърт,
когато опознаем дълбините си.
А долу... много дъното боли,
а върховете всъщност са миражи
и крачката до тия висини
изглежда невъзможна на талази.
Но по-добре е да умре мираж
и да се срути, да изгубим всичко -
опиянени, с голия кураж,
ценим това, което е едничко.
В живота има много върхове
не можем да се изкачим на всички,
но стигнеш ли до връх един поне -
опитай го, дали е всъщност истински...
Накрая... ако гледаш от върха,
прегазил по пътеките цветята,
опиянен от себе си сега
спомни си за живота си... оттатък.
Как в птичия ти поглед вдъхновен,
най-близкото отгоре се смалява,
светът зад теб и старият ти ден
са само фон... Не те ли заболява?
© Нели Господинова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Ти изкачвай своите върхове, ще те следвам за да общувам с твоята поезия. Сърдечни поздрави!!!
-
!!!
Без думи... -
"В живота има много върхове
не можем да се изкачим на всички,
но стигнеш ли до връх един поне -
опитай го, дали е всъщност истински..."
Много истински стих си сътворила, Нели!
-
В живота има много върхове
и често губим пътя си към всички.
Но по-добре е да умрат като мираж
за да ценим това, което е едничко.
Боли и още как... -
Радва ме стихът ти, Нели!
А катеренето ми е познато ... -
"светът зад теб и старият ти ден
са само фон... Не те ли заболява?"
Светът отдолу гледан е награда
за пълните с амбиции очи...
А стигнеш ли целта .В капана падаш
на суета,на гордо безразличие
към онзи "фон" от който произлизаш
и вярата че бил си призован ...
Благодаря за мига размишление! -
А ако си преборил себе си, не е ли това по-важният, по-истинският връх , Анахид ?
-
Танчето го е казала много хубаво! Не трябва да спираме да имаме мечти, понякога удоволствието да си на върха не зависи дали е истински, а от това какво си преборил в себе си, за да го покориш.
Поздравления за чудесния стих, Нели! -
Невероятна си Нели!!! И ако знаеш колко ми помогна с този стих за важен избор... Благодаря! Прегръдка
-
Заболява, Нели... Винаги е трудно на върха, дори и на илюзорния, защото там е доста ветровито и преходно. Обръщайки се назад не може да няма носталгия за това, което вече ти се струва, че е било по-леко или лесно...и по-простичко.
Поздрав за този стих! Харесвам начина ти на изразяване в стиховете. -
Прекрасна поезия!
-
На върха винаги е малко студено, Нели. Бих те почерпил с нещо сгряващо
-
Много истинско!
-
Браво Нели! Това стихотворение е вече един връх. И едновременно с това има голяма дълбочина на замисъла и на идеята.За някой,това стихотворение би могло да бъде като" Еверест" в тяхното творчество.
Но съм сигурен,не и за теб. Продължавай така. Браво. -
Е, радвам се, че го изяснихме. А за пишещите двойки - толкова си могат!
П.П. Благодаря, че си си направила труда да сложиш разделителните линии -
ananel (Нели Христова):
Не съм решила, че си ме оценила с двойка. Просто казах,че който го е направил явно не е разбрал смисъла на посланието, поради ред причини. Не съм визирала никого, най- малко пък теб Ананел... Освен че те уважавам, мисля, че ако ти напишеш някому 2 ще се аргументираш, така както бих направила и аз.
Анонимните двойки са за страхливците и страхливките!!! -
Нели, не знам защо си решила, че съм те оценила с двойка. Няма такова нещо! Просто споделих убеждението си, че е добре да се радваме на всяка крачка по пътя, иначе изпускаме да му се насладим в преследване на целта.
-
Самотен връх си, Нели! Непостижим! Поздравления, мила!
-
Дълбок, житейски, замислящ...
Отново не си изневерила на себе си, Нели! -
харесах философията на стиха...
Чудесно стихотворение! -
Няма недостижими върхове!
Продължавай катеренето нагоре!
От птичи поглед гледката е прекрасна! -
Нели, позволи ми да те поздравя за умело написания стих, в който има толкова истина, че чак ми се зави свят. Това е постигнато не само благодарение на разумното и съвсем уместно използване на градивните елементи на поезията - изразните средства, - но и на таланта да общуваш с читателя.
-
Nella_gold (Нели ):
Гледката отгоре към подножието на върха... И аз мисля, че е важна !!!
И никога не трябва да забравяме от къде сме тръгнали.. -
Има една характерна за човеците черта - бързо катерят върхове, забравяйки от колко ниско са тръгнали...
Много истина има в стиха ти, Нелка! -
ananel (Нели Христова):
За едни е важен пътят, а за други - достигнатата цел. Изкачването е част от житейския път на определен етап и всеки има различни приоритети. Затова и това стихотворение " По пътя 2" е алюзия за житейското израстване...
------------------------------------------------------------------
Който не е разбрал смисъла, е нормално да реагира и с двойка... Въпрос на интелект и опит, на младост или религия!!!
-------------------------------------------------------------------
vicmark (Виктор Атанасов):
Естествено,че трябва да опитваме... Това е друга страна на житейския път. Животът е низ от надмогнати страхове и изкачени върхове. И смисълът е, че хората които са ги достигнали в професионален или личностен план, или дори Мусала или Цугшпитце никога не трябва да забравят ,че после им предстои да слязат от там... -
Пътят е важен, а не целта (разбирай върха), така че изкачването продължава...
Поне докато сме тук, а не оттатък. -
Споделям твоята философия, Нели!
А стиха ти е прекрасен! -
tania72_1972
Ако не са самотни и не стърчат не биха били върхове...
-
И все пак-хубаво е на върха!Това,че после ще боли...не го мисли!Поздрав!
-
... боли само на самотен връх, Нели...!
-
Хареса ми!Накара ме да се замисля!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
