По пътя

28 ago 2009, 11:53

Poesía

673 0 0

Кръвожадна самота

вечеря с мен и спи със мен.

В сърцето ми оставили следа,

безброй са били,

а сега сама.

Виждам злоба, виждам жал,

война до гроба и печал.

Завистта ще съкруши

прегрешилите души.

Трагична истина в очите

прозира, виждам им съдбите

и изкривявам своя свят

със черния да бъда брат.

Объркан свят обърках аз,

сега е късно - сам съм с вас.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.