5 oct 2007, 8:52

По пътя 

  Poesía
614 1 11
Блъскаме нервно с юмруци
в тълпа от животни безчувствени.
Сърцата - бетонени буци,
ни правят безкрайно изкуствени.

Бързаме! Къде пък сме тръгнали?
Днес имаме толкова време.
От всичко глава сме извърнали,
духът ни е дяволско бреме.

Живеем със цели изгубени,
оплаквайки липса на смисъл.
Душите, от глупост порутени,
владее Погрешната мисъл.

И хора пак пътя си търсят,
очакват далечно послание.
Най-дългият път е да търсиш.
Но кой ли обръща внимание...

© Петя Косева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??